СОЗОПОЛ

Местонахождение
Град Созопол с население около 6 000 души е разположен на 30 км южно от Бургас (около 210 000 жители), на 35 км от международното летище Бургас, на 430 км на изток от столицата София и на 340 км на север от Истанбул. Градът се простира върху малък скалист полуостров в най-южната част на Бургаския залив. 100-метрова ивица земя го свързва със сушата. От 1925 г. градът се разраства в посока на местността „Харманите” (т. нар. „Нов град”).

Транспортни връзки
Отличен обществен транспорт - автобуси на малки интервали, маршрутни таксита, бусове и обикновени таксита - свързва Созопол с Бургас и с летището, както и с градовете и селата по крайбрежието и във вътрешността на страната.

История
Най-ранните селища в областта принадлежат на тракийските племена на Нипсей и Скиримиян. През 7 в. пр.н.е. тук се установяват гръцки колонизатори и наричат града на техния бог Аполон, Аполония. В чест на Аполон е издигната 13-метрова бронзова статуя на божеството от скулптор на име Каламис. Аполония се развива главно като търговски център за търговия с мед, восък, зърно, вино, зехтин, маслини, платове, накити и грънчарски произведения. Аполония често става причина за икономически и политически конфликти, а от време на време и на войни с Дорийските жители на Месемврия (днешен Несебър). Аполония бива включена в територията на Македонската държава по времето на Александър Велики. Тя често става обект на нашествия на номадите, които обаче биват отблъснати. Градьт пада под римска власт през 1 в. пр.н.е., след като е силно разрушен от армията на Марк Лукул. Последният изпраща прочутата статуя на Аполон в Рим като символ на неговата победа. И все пак римляните бързо възстановяват разрушенията, построяват и нови храмове. Още през 6 в. пр. н. е. Аполония сече собствени монети. За високото ниво на културно развитие на града от това време свидетелстват предмети, намерени в неговия некропол - керамични съдове, вази изработени от египетско стъкло, сребърни и златни украшения. Възходът на града е толкова голям, че Созопол успява да основе собствена колония, Анхиало (днешно Поморие). Римското владичество осигурява три века мир, преди следващото нашествие на варварски племена. Едва през 5 в. градът влиза в територията на Византия. По време на царуването на Хан Крум той е в границите на България и като всички останали морски градове често преминава ту към България, ту към Византия. Той бива силно разрушен в средата на 14 в. по време на атака на флота на Генуа. По късно е завладян и продаден на римляните от рицарите на Амадеус от Савой. След продължителна обсада градьт пада под турско владичество през 1453 г. От тогава там се строят само дървени къщи. Най-старите от тях още могат да се видят в старата част на града. От малко рибарско селище по време на освобождението, Созопол постепенно става най-големия рибарски център на Българското черноморско крайбрежие, който също така развива и туристическа дейност. Прочутият Царски плаж се намира на северната част на града. Римският залив се е сгушил между скалите на юг от града, а още по на юг от града са плажът и к-г „Каваците” и к-г „Смокиня”. Плажът „Харманите” е непосредственно до южната част на града, наречена „Новият Град”. През 1993 г. тук бе открит древен некрополис, разкопките на който все още продьлжават.

Забележителности
Забележителностите в Созопол са много и никоя от тях не може да бъде отделена от останалите, тъй като всички те въздействат на туристите като примамлив ансамбъл. Между тях са две древни църкви от епохата на Възраждането - „Свети Зосим” и църквата „Дева Мария”. Къщите на Димитър Ласкаридис, търговец на риба (построена през 17 в. и по настоящем галерия на изкуствата), на Ана Трендафилова, на Куртидис, на Уна Псарянова (сега превърната в ресторант „Стената”), на Баба Кукулиса Хаджиниколова (в момента се помещава редакцията на в-к „Стьршел”), на Метрополиев (сега медицински центьр) и кьщата на Креаноолу, са само част от над 45-те архитектурни паметници на Созопол. Старинната атмосфера на града се създава и от калдъръмените улички и високи дувари, пред които старите жени седят и бъбрят, плетат дантели и продават сладка. Любопитен е фактът, че човек все още може да чуе някои местни хора да говорят на гръцки, особено в старият град. Интересни за посещение места са Археологическият музей и Картинната галерия. Нещо повече, в началото на септември всяка година градът е домакин на големия Международен фестивал на изкуствата „Аполония”, който привлича творци и почитатели на изкуството от цялата страна и от чужбина.

Извън Созопол има множество подобни на фиорди образувания, на юг от града. Брегът тук е доста висок и разчленен от прииждащите вълни. Има също така многобройни закътани пещери. На около 20 км на юг е устието на река Ропотамо, което е обявено за природен резерват. Курортът „Дюни” се намира на 9 км южно от Созопол и е завършен през 1987 г. като българо-австрийски проект. Той предлага много хотели, вили и бунгала. Плажовете „Алепу” и „Аркутино” в близост до Созопол в южна посока са диви и красиви кътчета. Маслен нос се намира непосредствено след устието на река Ропотамо. От неговия скалист профил и стръмни към морето склонове пред туристите се разкрива величествена гледка. Под носа, между фиордите, се виждат малки, тихи заливчета, покрити с камъчета и черупки. Още по на юг се намира къмпинг „Перла”, разположен на един от най-красивите заливи по черноморското крайбрежие. Тук брегът постепенно се превръща в зелена горичка. Наблизо се намира блатото Стомопло. В този район се намират два природни резервата - „Водна лилия” и „Вельов Вир”. „Виа Понтика” - пътят на прелетните птици, които отлитат на юг, минава от тук. В края на лятото всяка година хиляди щъркели, пеликани и около 30 вида грабливи птици се събират в местността, преди да се отправят на юг, за да прекарат там зимата.

Остров „Свети Иван” е разположен на 2 км северно от старият град на Созопол. Той е най-големият черноморски остров в български териториални води. На острова се намира фар с хидролокатор, който заедно с фара на нос „Емине” показва пътя към Бургаския залив. Някога на острова се е помещавал манастир, наречен „Дева Мария”, който по-късно е преименуван на „Св. Иван Продромос”.

Обществено хранене
Ако се сьди по посещаемостта на заведенията, туристите изглежда, че предпочитат най-много малките ресторантчета на брега и частните кръчми както в стария, така и в новия град. Щандовете за риба, пицарии и снек-барове, разпръснати по къмпингите, също са популярни сред туристите. Сред най- привлекателните заведения са „Вятърна мелница”, „Созополската таверна”, „Атинската таверна”, ресторантите „Ксантана”, „Нептун”, рибарска лодка „Дружба”, „Орфей”, „Олимп”, „Стената”, „Кладенеца” и „Лилия”. Някои от тях са много интересни, тъй като са построени върху древни развалини, след подробно археологическо проучване и реставрация.